Family

My best friend – Roxy

dsc_0009

dsc_0205

12246639_1216190858396071_2726036274648020040_n

dsc_0033

115

dsc_0053

Рокси пред 4 години.
Рокси пред 4 години.

Ще ви разкажа историята на моята най-добра приятелка – кучето ми Рокси. Историята е ту тъжна, ту щастлива. От четири години насам- само щастлива.

Имам Рокси от 2012 година, малко след шестият й рожден ден, който е на 19 август. В един летен следобед майка ми ме помоли да я чакам на гарата в Лакатник, защото има “багаж”. От влака слезе едно рошаво кученце с червен каиш. И аз гледах като препарирана. Разбира се, почти няма човек, който да не обича животните, и се влюбих веднага. Няколко вечери спа отвън, но и двете знаехме, че няма да приключим така, и от тогава до ден днешен тя спи плътно до мен. Живее вътре, разхождаме я навън, има двама братя, дебелаците-котаци Топчо и Палачинка и е щастлива. Обича дългите разходки, въпреки че вече е на десет години умората не я застига, обича да играе и просто да лае, шумно, силно и по много. Пилешките кокалчета са любим деликатес, а лакомствата на http://www.pedigree.com  са заслужената й награда.

Всичко ви звучи супер нали? Обичаме я, дори и баща ми, брат ми и приятелят ми, които се правят, че не я обичат, я обожават. Когато се роди племенницата ми много се притеснявахме как Рокси ще реагира на малкото бебче, но малко по малко се нагаждат една на друга. Коя кога да плаче, коя кога да лае.

Преди Рокси да живее при нас, в голяма къща, с голям двор и винаги компания, тя е била софиянка. Майка ми работеше в хранителен магазин, и тъй като е общителна, хората й се доверяват и я харесват. Една баба, с която дори не се запознах, беше нейна клиентка. Беше болна от рак. Знаеше, че живеем в село и ни помоли да се грижим за Рокси докато мине химиотерапията й. Мама нямаше проблем да помогне. За съжаление, жената почина. Никой от роднините й не потърси Рокси. Тя просто остана при нас.

Хора, познаващи Рокси, казват че толкова много се е променила, станала е по-красива, по-добра. Това си е така. И все си мисля … ами ако не я бяхме взели, къде щеше да се озове моята най-добра приятелка? На улицата? Та тя нямаше да оцелее и ден.

Гледам я в момента и си мисля как зависи изцяло и само от мен, ако не я нахраня, тя няма да яде. Ако не я завия, ще й е студено. Ако не я прегърна, ще й е тъжно. А сега ми отговорете … как може изобщо някой да не обича животните?

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s