Adventures

Life by the sea /Варна/

dsc_0017

vvvv

dsc_0008

Винаги съм се питала какво ли е да живееш до морето?! Да ставаш сутрин, да се оправяш за работа, да пиеш кафе, да си обуваш чорапите, да си миеш зъбите и все пак, през цялото това време да знаеш, че морето е толкова близо до теб.

Дали придава някакъв по-екзотичен вид на нещата, на живота? Дали това, че най-добрият ни приятел за лятото е на метри от теб, прави деня ти по-прекрасен? Много въпроси имам и имах в рошавата си глава, всички ги зададох на домакините си – най-чаровното и влюбено младо семейство, което познавам и съществува. Отговорите бяха очакваните, горе-долу в каквито взаимоотношения съм аз със заобикалящите ме скали. Виждам ги всеки ден, възхищавам се за части от секундата, и това е. Не ги посещавам всеки ден, нямам време.

И все пак в главата ми се върти една мисъл. Ако не се бях влюбила до полуда в племенницата ми, щях да си събера багажа, да грабна любимия и да живеем до морето. Може би на старини, за да четем и двамата Star Wars на плажа, сладки пенсионери сякаш още тинейджъри. Но все пак сбъднах една от мечтите си – да видя морето когато никой друг не иска да го види. Да видя морето през есента, спокойно, отпочинало от хилядите туристи. Да видя морето по-чисто, по-бурно.

About my trip

Не си ли пътувал до морето с влак 7 часа, не си живял. Удобствата ми дойдоха в повече, не съм свикнала с това влаковете да са навреме, с парно, с контакти, сам-сама в купето. Потеглих от вкъщи в около 05:00 часа, стигнах във Варна към 14:00 часа. Имах посрещач и веднага беше принуден да започнем разходката. Да отидем бързо на плажа, да пипна морето, да пипна пясъка, да взема няколко мидички. Първите мидички на Ема. Морската градина, хората, палмите, лебедите, миризмата на водорасли, пясъкът в обувките, есенното слънце. Цял живот мога така. Представих си се седяща на плажа, пишеща първата си книга за любовта ми към морето, която после става бестселър и си купувам малък имот точно до любимото ми море. Скоро!

dsc_0046

С двама домакини-кулинари всичко, което вечеряхме, ми беше за първи път. Суши, вкусно сирене, грозде в салатата … богата и незабравима вечеря.

page1

pagegff

Преяли, прекалили разгледахме вечерна Варна. Представете си морето, още по-могъщо, малко зловещо, криещо какво ли не, и навсякъде трепкащите лампи. Фонтанът, който ме накара да се почувствам като от филм на Disney, пеещ, танцуващ, цветен. Не мисля, че би могло да има по-прекрасен завършек на съвършената първа вечер във Варна.

dsc_0074

dsc_0096

dsc_0043

To be continued …

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s