Adventures

#pLOVEdiv

dsc_0408

Малката Рачи в големия град.

Хора, бях на МАЙНА-та си. Нямаше как да не го напиша, от два дни съм си го измислила за начало на разказа ми за красивият град Пловдив. Всичко стана изведнъж, събудих се, реших че ми се ходи, писах на Мониката, която учи там, и хоп.

Нормално пътуване, нормално пристигане и в следващия момент си спомням как ме влачи по винарските сергии, дава ми чаши и ме налива с ракия насила. Дегустацията на вино се оказа много прецизно, изискано и галещо небцето преживяване. Ех Рачи, да не те пусне човек извън Лакатник, каквото ми сипеха, нито го помирисвах, нито го завъртах в чашата, вдигах я и изсипвах в гърлото каквото има. Мама е горда.

received_1447308831955729

received_1447308551955757-horz

Оставете виното, имаше толкова различни неща за опитване и хапване, че ти се завърта главата. Първо ме беше срам, Моника посещава панаира за трети път, алкохоличката, но след синьото вино и след няколко червени, всичко вървеше по мед и масло. Както навсякъде по света, отново ни попитаха дали сме сестри, завързвахме едни чудни и интересни разговори и ни стана топло. Много топло.

Времето не беше на наша страна, но това не е важно. Екскурзовода ми беше направил план, който би бил ОК, ако сме физически активни до такава степен, че да не издъхнем веднага. Обиколихме всичко, което трябва да видите ако сте в Пловдив. Старият град, Альоша, центъра с всичките си магазини, античния театър, всяка една малка уличка, котка, музикант, рисунка, църква, фонтан. Цял Пловдив от високо …

dsc_0813

dsc_0671

dsc_0740

dsc_0422

dsc_0952

Б Я Х М Е    С М А З А Н И ! ! ! Изтощението си каза думата и когато излязохме да пием коктейли, изпихме само по един, почти заспали на масата. Вероятно, мисля си аз, са ни помислили за наркоманки, толкова отпуснати и в мир със себе си.

Снимките от вчера са над 1 000, повечето не трябва да виждат бял свят, защото аз ще бъда арестувана, а Моника заключена в лудница. Нека си запазим доброто име. Починах си, въпреки ранното ставане, умората от целия ден навън, ходенето и изживяването, аз си починах. Защото когато човек е на път, заобиколен от нови неща, но със стар приятел, то той е способен на всичко. И точно така беше.

В момента с официалната си пижама от Моника и чай до мен, не искам да бъда никъде другаде, но си позволявайте да излизате от комфортната си зона, да пиете вино, да хапвате маслини и зехтин и да си представяте, както мен вчера, че сте в Тоскана, Италия. Ах, моята най-голяма мечта. Нямам търпение още утре да се събудя и да реша къде ще бъда следващият път, защото ако не видим какво ни предлага света, то просто не сме разбрали смисъла на нещата.

dsc_0060

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s